И ВСЕ ЕДНО - ДАЛИ МАРИЯ, ИЛИ АННА Е...
Румяна Емануилиду, Лондон
Докладът на Съвета на Европа за организираната престъпност през 2004
година, изготвен по програма “Октопод” и приет в началото на 2005
година, сочи трафикът на хора, наред с икономическата престъпност и
наркотиците, като най-големият проблем на новото време. България е
посочена сред страните от Европа, които са източник на трафикирани жени
и деца и на трафиканти, а Великобритания – като една от
най-предпочитаните страни за крайна точка на трафика.
Потърсихме на място отговорите на въпросите. Това разследване
опровергава наложеното от официалните институции в двете държави
мнение, че поради визовия режим, във Великобритания няма български
трафиканти и нелегално трафикирани българки. От него става ясно не
само, че проблемът съществува в много голяма степен в държавите,
откъдето тръгва и преминава трафикът /каквато е България/, но и в
неговите крайни точки – развитите европейски страни /каквато е
Великобритания/, които всъщност са крайната цел на трафикантите. Което
означава не само, че там този бизнес намира среда за съществуване. Но и
че той не може да бъде елиминиран, без доброто желание и без участието
и на държавите, които се явяват негова крайна дестинация.
Поради много празноти и несъвършенства в законите на всички държави, в
т.ч. на Великобритания и България, жертвите на трафика най-често са
поставени в положение на човешка и гражданска дискриминация. Ето защо
очакванията са, че европейските страни ще приведат законите си в
съответствие с реалностите и че по отношение на трафика на хора с цел
експлоатацията им, европейското законодателство ще бъде синхронизирано
на всички нива.
Анна
Анна стои пред прозореца и наблюдава хората навън. Не иска да е
сред тях. Не иска да се доверява. Не вярва на никого. Няма приятели.
Когато се съгласява да поговорим, поставя условие да бъде на английски
и в присъствието на човек от “POPPY Project” /проект на
неправителствена организация , който единствен във Великобритания
осигурява подслон за насилствено трафикирани жени/.
Разбирам, че Анна е пристигнала в Англия преди три години с редовна
туристическа виза. Приятелка на семейството я посъветвала какво точно
да направи. В Лондон подала документи за бизнес виза с надеждата да се
устрои на работа. Плановете й били да учи и да се издържа като работи.
Те обаче бързо се изпарили. Казва, че я извели от заведение, където
била с приятели, набутали я в кола с четирима мъже и я отвели в
апартамент на неизвестен адрес. Първо я изнасилил главният от
четиримата трафиканти. Това бил сводникът, албанец, когото Анна нарича
пимп /на англ. – бел.а./. В продължение на няколко месеца той я
принуждавал да обслужва мъже за пари, а самият той многократно се
възползвал от тялото й, като всеки път контактът за нея бил еднозначен
на изнасилване. Останалите трима мъже контролирали бизнеса. Отначало я
разкарвали на адреси – по осем часа на смяна /шифт/, без почивка. По
две момичета работели на ден, често ги сменяли. Обикновено момичетата
трябвало да изкарват по 300 лири на ден. Тези пари с екскорт можело и
да бъдат изработени, но в апартамент това ставало по-трудно. Пимпът
поставял норма и ако момичетата не се приберели с точните пари, ги
пребивал.
Анна си казала, че трябва да се опита да бъде силна, за да оцелее.
Иначе ще бъде унищожена.
Сменила много и различни места – апартаменти, сауни, агенции за
екскорт. Навсякъде имало и българки, най-вече в сауните. “Работещите
момичета” не се задържали дълго на едно място. Сменяли ги непрекъснато,
за да предлагат все нова и нова плът на клиентите, а и от някои
съображения за сигурност.
Анна казва, че в такова положение само в Лондон са поставени поне
хиляда българки. “Отворете вестника “Дейли спорт” и ще разберете колко
такива работни места има в Лондон. Там са всичките им телефонни
номера”, насочва ни момичето.
Със заплахи към нея и родителите й в България сводникът избил от
главата й всички намерения за бягство. Казвал, че в телефона й има
поставен механизъм, който ще покаже във всеки момент къде се намира.
Когато й разрешавал да се обажда в България, тя трябвало да лъже.
“Вместо да споделя, аз бях поставена в положение да лъжа най-близките
си хора за ситуацията, в която се намирам, за да им спестя
неприятностите – това е свързано с такова огромно напрежение!”
Един ден Анна все пак успяла да избяга. Укрила се от сводника си при
други момичета. Те били в същата ситуация, но с фалшиви гръцки
паспорти, които полицаите приемали за редовни. Едното от момичетата
повикало полиция на адреса. Когато служителите на реда обискирали
мястото, намерили Анна без документи и я арестували по емиграционни
причини. Служителите на емиграционната служба проверили в Хоум офиса и
установили, че Анна е имала редовно издадена бизнес виза. Поради
контрола, под който е била поставена от трафикантите обаче, не е могла
да я получи. За жалост срокът на визата й изтекъл две седмици преди
полицаите да я намерят. Попитали я има ли специални причини, поради
които не иска да се завръща в България и тя разказала всичко, от първия
ден на пристигането си. Вярвала, че това ще е краят на мъките й. Имала
шанса да попадне в “POPPY Project”.
“Работещи момичета”
Анна е само едно от многото “работещи момичета”, които насилствено
са били продавани. В едно изследване на Националната служба за борба с
организираната престъпност /НСБОП/ към Министерство на вътрешните
работи /МВР/ се сочи, че десетки хиляди българки работят в чужбина, а в
това число трябва да са и тези, които работят във Великобритания. Част
от тях са в сферата на “специалните услуги”. Десетки се жалват, че са
изнасилвани и малтретирани, а други не смеят да се оплачат от страх. В
повечето случаи те са влезли в съответната държава с редовна виза,
нерядко обаче - изпратени от някоя пиратска фирма. Международните
анализатори отчитат, че това се дължи на широко разпространена корупция
и недобра комуникация между отделните институции.
Българската мисия на Международната организация по миграция е помогнала
на стотици жени с осигуряване на транспорт за завръщане, настаняване за
няколко седмици в квартири в страната, финансови средства за определен
период, помощ от психолог, квалификация и намиране на работа в
България. В сравнение с официалните данни, неофициалните информации
сочат много по-голям брой на жертвите от България, тъй като повечето от
тях пребивават с фалшиви чужди документи. Въобще във Великобритания,
както и в други от европейските държави – Испания, Италия, Белгия,
Холандия, Германия и други пребивават много хора с фалшиви паспорти.
Българите най-често са с фалшиво гръцко, италианско или албанско
гражданство. Нерядко са фалшиви и имената на жените, търсещи убежище и
помощ, съобщават от POPPY. Всъщност, заради географската отдалеченост и
наложения визов режим, рядко трафикът на жени от България до
Великобритания е директен. Повечето от жертвите биват прехвърлени през
няколко страни, за да стигнат до тук. Най-често те влизат в Англия от
Испания или Франция, където визите не са проблем.
Вероятно затова, официалните институции в България не отчитат
Великобритания като дестинация за секстрафикантите. Островната държава
е единствената западноевропейска страна, в която НСБОП няма свой
представител в посолството. Първият и естествен порив на всяка жена,
попаднала в беда, е да се обърне към представителите на своята държава.
След продължителните опити аз да разговарям с консула в Лондон Валери
Веселинов и след наложилото се писмено разрешение за това от
Министерство на външните работи в България, останах с впечатление
обаче, че българските дипломати не са инструктирани как да действат в
такива ситуации. Нещо повече, те са затворили вратата за проблема.
Българският консул каза, че не само не е чувал да се говори за трафик
на хора, но самият той никога не се е натъквал на такъв проблем.
Трафикираните жени следвало да се обръщат към полицията. Ивета
Бартункова – мениджър по програма за трафикиране в “Анти слейвъри
интернешънъл” смята, че българските неправителствени организации,
каквато е “Анимус”, вършат добре своята работа. Но понеже България е
част от Пакта за стабилност, правителството също трябва да е наясно с
проблема. “Ако отделни отговорни служители твърдят, че проблем няма,
това значи, че всъщност това правителство има много голям проблем.
Означава, че трябва действително да се свърши работа, която да бъде
абсолютно целенасочена и да информира точно хората, от които решаването
на проблема със секстрафика зависи”, коментира Бартункова.
Защото в докладите на POPPY България се сочи, наред с Молдова, Румъния
и Албания, сред най-важните държави от региона на Балканите, откъдето
тръгват жертвите. За молдовки, румънки и украинки тя е транзитна
държава към Косово, Босна, Херцеговина. За там, както и за западните
държави, са трафикирани и много българки.
Докладът за организираната престъпност, приет от Съвета на Европа, също
сочи България като една от страните, които трафикират момичета и деца
за сексуални цели. Освен, че поставя трафикирането на хора като стока
/наред с икономическата престъпност и производството и трафика на
наркотици/ сред най-големите проблеми за справяне с организираната
престъпност, документът подчертава, че насилието и заплахите срещу
жертвите са чести, а корупцията е много разпространена като начин,
който всъщност подпомага трафика.
Корупция
Неправителствените организации в България са предпазливи в коментариите
си относно причините и границите, докъдето се простира корупцията в
бизнеса с човешка плът. Защото функциите им са – “защита на жертвите”.
Не е така обаче във Великобритания. Ивета Бартункова например твърди,
че корупцията определено има много важна роля в секстрафика, макар да е
трудно това да се докаже. “Защото тези жени излизат от държавите с
фалшиви паспорти. Значи някой първо ги издава тези документи и после ги
пропуска през службите и границите”, коментира Бартункова. Мениджърът
на “POPPY Projekt” /който е част от фондация “Eaves Housing for Women”/
Наталия Доукинс е категорична, че има корупция на всички нива в
държавите – и откъдето идват трафикираните момичета, и във
Великобритания. “Аз съм сигурна, че много служители от полицията и
имиграционните служби също си купуват услугата секс. Но единственият
начин да се разчуе за такъв случай е, когато стане голям скандал и той
намери отзвук в медиите. Иначе всичко това остава скрито”, категорична
е Доукинс. Тя сподели също, че в тази връзка има много повече доверие
на момичетата, които идват за помощ в “POPPY”, отколкото на полицаи или
на хора от друго ниво на държавната йерархия, които може и да не са
въвлечени в трафиците, но да се явяват по някакъв начин съучастници в
тях.
Трафикираната българка Анна също твърди, че клиенти на този бизнес
нерядко са съдии, полицаи, адвокати. Тя дори смята, че това е една от
причините, поради които Великобритания няма да научи за проблема със
сексуалното експлоатиране на жени и деца. Инспектор Дик Пауъл от
Метрополитън полис беше лаконичен в коментара си: “Как жертвите знаят
това – да не би мъжете, които ги посещават, да са облечени като съдии
или полицаи?” А на уточнението, че това мнение се споделя не само от
момичета, но и от неправителствените организации, каза: “Аз никога не
съм виждал доказателства за това”. И ние неволно се изправихме пред
същата заключена врата, както в българското консулство.
Къде отиват печалбите от трафика на жива плът
Трафикирането на човешки същества най-вероятно ще добива все
по-големи размери с отрицателен резултат върху човешките права и ще
продължава да генерира политически скандали и противоречия.
Това, което всъщност доминира в организираните престъпления, е
печалбарството. Придобитите средства трябва да се изперат и легализират
по начин, по който няма да бъдат различени от легално придобитите
доходи. Докладът на програма “Октопод”, приет от Съвета на Европа в
края на януари 2005 година, сочи, че Европа има много голям дял в
глобалното пране на пари като източник и дестинация на криминални
средства и чрез финансовите си пазари. И когато престъпниците се
застъпят с легалните и правни институции на обществото чрез
инвестирането на това, което са спечелили, в напълно законни
комерсиални дейности, границите между законни и незаконни структури на
обществото се размиват.
Не е тайна, че част от средствата, придобити в секстрафика, се връщат
обратно в страните на трафикантите хора. В България те се вливат
основно в туризма и в съпътстващите този отрасъл индустрии. Все
по-разнообразни форми придобива секстуризмът, който се храни от
сексуалната експлоатация на жени и деца.
По целия този път символични връзки се подхранват от покровителство на
известни публични фигури, политици, представители на поръчкови групи за
въдворяване на “справедливост” в криминалните среди, представители на
частния сектор и медии - всички те биват въвлечени в процеса на
корупция и имат своите начини за действие, сочи още докладът на Съвета
на Европа.
Как законите дискриминират жертвите
Във Великобритания има много места, където се предлагат сексуслуги.
Проституцията в тази страна е полулегална. Съществуват закони, които на
различно ниво са свързани със заплащането, предлагането и
покупко-продажбата на жени за секс. Жена, която се опитва да привлече
клиент на улицата, може да бъде арестувана. Но ако тази жена иска да
продава секс в своя собствен дом – сама, без посредници, това не се
счита за нелегална дейност.
Несъвършенствата в закона се използват и по друг начин. Така например,
вие можете съвсем легално да придобиете от местната община лиценз за
салон за масаж или сауна, да наемете масажист или терапевт и в същото
време да продавате секс на това място, но вече с протекцията на закона.
Като управител на сауна, вие можете да установите връзка с мъже от
България, да им кажете, че имате на разположение такова място и че
искате да се организира доставка на работнички. Полицията може да влезе
за проверка в такова място, само ако има сигнал от работещи в него или
от клиенти за нещо нередно. Без сигнал, тя няма право на обиск.
Местната община, въпреки че издава официалните разрешения, също няма
право да извършва проверки, ако няма конкретен сигнал. При такова
положение трудно могат да се докажат престъпления. Ако досега е имало
сигнали, те обикновено са идвали от приятелки или сексработнички за
нуждаеща се от помощ насилвана жена, но не от клиенти или директно от
самата жена, подложена на насилие, споделят служителите от
неправителствения сектор. Те недоволстват, че в Шотландия полицията и
местните общини работят заедно, за да сложат край на нелегалните сауни,
които всъщност предлагат други, нерегламентирани услуги, но в Англия
такъв стремеж не съществува.
От февруари 2003 година все пак трафикът и в тази страна се третира
като престъпление, за което могат да те арестуват. До 14 години е
присъдата за трафикиране на хора за проституция или за труд. И въпреки,
че законът е в сила от две години, първите и до момента единствените
хора, които са били осъдени в Лондон в тази връзка, са двама албанци –
осъдени на 23 декември 2004 г. Единият обвинен албанец е осъден с
максималната присъда за трафикиране на жени във Великобритания. Другият
е получил 18 години, защото е осъден и за трафикиране, и за
изнасилване. Имало е преди това и други арестувани за същите
престъпления, но тъй като се е случило преди законът да влезе в сила,
обвиненията са били – че живее с придобити неморално пари, задържа жена
против волята й или за изнасилване – т.е. обвиненията не са включвали
трафикиране на жени и деца. Една от целите на неправителствените
организации е да убедят правителството на тази страна да гледа на
секстрафика на жени и деца като на нарушение на човешките права. Друга
тяхна цел е да се осигурят повече услуги, чрез които да се помага на
освободени от трафика жени. Но това е политически въпрос и решаването
му се нуждае от много пари. А да се осигурят средства за хора, които
все още не са разпознати като жертви с нарушени човешки права, е
трудно.
POPPY е единственият проект в цяла Великобритания, който дава убежище,
но той е предвиден само за 25 жени. Годишният бюджет на организацията
от 724 хиляди паунда, който се отпуска от Министерство на вътрешните
работи и който трябва да покрие всички разходи на жените за жилище,
пътуване, медицинска помощ, преводач, свършва още през март. “Има
асоциации и организации, които помагат. Техните пари са щедро дадени,
но са малко и недостатъчни”, споделя Наталия Доукинс.
Статистиката сочи, че възрастта на трафикираните за секс пада до 13
години, а най-много са младите жени между 16 и 19 години. В POPPY обаче
не се приемат жени под 18 години, защото в тази страна под 18 години си
дете. Децата във Великобритания са под протекцията на местните общини,
но те няма как да се справят с проблема, защото нямат необходимите
специалисти и средства, за да го направят. Карън Самърсет от друга
неправителствена организация - ЕСPАТ счита, че законът за закрила на
децата е добър, но е проблем прилагането му на практика. Защото, за да
се докаже проблем, жертвата трябва да свидетелства. А няма достатъчно
добри закони за предпазване на жертвата. Има закон за предпазване на
свидетел, но свидетел е твърде общо понятие и в него не се споменава
нищо за жертвите на трафик и сексуална експлоатация. И ако полицията не
може да ги предпази като такива свидетели, не може да го направи и друг
и те трябва да се върнат в страната си.
Според Карън приоритет във Великобритания е решаването на проблемите на
африканци и азиатци, но не на източноевропейци, защото пътищата им са
много различни. Първите идвали сами и директно отивали в социалните
служби, където се регистрирали. А източноевропейките били винаги с
придружител-трафикант и отивали на адрес, където не можели да бъдат
открити. Социалните служби разбирали за тях, след като полицията ги
намери. Източноевропейките по-често пребивавали нелегално, без
документи или с фалшиви такива и това е една бариера за тях, но тя не
намалявала нуждата им от помощ.
Във Великобритания жителите на страните, които наскоро се присъединиха
към Европейския съюз и тези, които тепърва ще се асоциират, всъщност
нямат право на никакви социални услуги. В това положение са поставени и
българите. Има дискриминация въз основа на европейско гражданство,
съгласяват се служителите в неправителствения сектор. Специалистите от
ЕСРАТ и от друга неправителствена организация - “Анти слейвъри
интернешънъл” отделят голяма част от времето си да обясняват на
правителството и това, че има разлика между емиграция и трафик и да
окажат натиск за минимум период от време, в който една жена, която е
идентифицирана като жертва на трафик, да може да остане в страната, за
да се съвземе. “Защото страните, в които тези жени биват трафикирани,
трябва да поемат своята част от отговорността”, категорична е Бет
Хецфелд – говорител на “Анти слейвъри”. Междувременно разбираме, че
молбата на българката Анна за убежище е отхвърлена и тя няма право за
втори път да апелира за такова. Така че нейните опити да остане в тази
страна, са много ограничени.
Самата Анна, която е решила да се довери на полицията и да разкаже
историята си, се чувства предадена и дискриминирана. Тя се е надявала
нейният случай да бъде разгледан в друг отдел, но била поета от отдела,
разследващ изнасилванията. След това й казват, че няма достатъчно
доказателства за такова обвинение и освобождават сводника й. При
толкова насилие и контрол! “Нямам думи да опиша колко унизена се
чувствам от отношението на английската полиция. Не вярвам, ако
англичанка попадне в такава ситуация в България, българската полиция да
се отнесе по този начин към нея”, категорично е момичето.
Неправителствените организации са ограничени от правителството и
законите, които не са адекватни, е мнението на трафикирани момичета. Те
са убедени, че това положение съществува, заради отношението на мъжете
към жените, които вършат тази работа. За тях, ако си работещо момиче,
ти си просто нищо. Клиентите не се интересували дали си проститутка по
собствено желание или си насилствено принудена да проституираш – те са
там, за да си доставят удоволствие и въобще не искат да знаят за такива
подробности. Имало е случаи, когато момичето е казвало на клиента:
“Помогни ми, в такава ситуация се намирам...”. Но отговорът бивал: “Да,
ще ти помогна, ама ти направи това или онова.” И после - нищо.
Болшинството мъже не ги интересува дали жените правят секс насилствено,
личи и от споделени коментари в откритите от нас специализирани
електронни сайтове в Интернет. Някои от тях дори приемат жените като
нимфоманки, които би трябвало да обслужват много мъже, за да бъдат
задоволени.
Така че, не може да се разчита на мъже, които плащат за секс, да
спасяват жени от тази индустрия. Защото за тях купуването на секс е
преди всичко въпрос на социално неравноправие, а не на биологични нужди
– чрез секса те искат да контролират жените. Според насилствено
въвлечената в трафика Анна, дори при проститутките има много контрол и
насилие от страна на трафиканти и клиенти. В полицията обаче не считат
за необходимо да им извикат адвокат, за да могат те да получат правна
подкрепа. Анна споделя, че четирите нощи, прекарани в лондонския
полицейски участък, са били от най-кошмарните в живота й. Отношението
било неочаквано за нея, защото това били хората, от които тя очаквала
помощ и подкрепа...
Въпреки, че осъзнава трудностите със законовата защита, Анна е решена
да продължи с дела в съда, за да получи убежище и закрила. Съгласявам
се мои журналистически публикации за секстрафика в България, да бъдат
използвани от защитата й. Те трябва да докажат, че България не е
изолирана от това явление и че Анна няма да бъде на сигурно място в
родината си, ако не й бъде осигурена реална защита. Междувременно
сигнализирах неправителствени организации в България, които се
ангажираха да отведат момичето от Великобритания, като поемат
транспорта му и го приютят. То обаче се страхува от отмъщението на
трафикантите и казва, че не би искало да подлага себе си и родителите
си, които били известни хора в България, на риск. Изборът ще бъде все
пак на Анна. Защото и да води дела, където трябва да разкрие цялата си
самоличност, се иска много голяма смелост, сигурност и доверие в
институциите.
Посъветвах Анна да използва всичко, което й се е случило като житейски
опит и урок, за да се освободи от кошмарите. Тя каза, че опитът, който
е придобила в Англия, е прекалено голям, за да го използва само за себе
си. Иска да има възможността някога да работи в неправителствена
организация. Вече знае как може да бъде полезна на евентуалните жертви
на насилие...
Как действа мрежата за секстрафик на жени и деца
Трафикът на жени и деца е част от международната престъпна дейност.
Доклади, получени в Съвета на Европа през 2004 година, определят
организирани криминални групировки като сбор от престъпници, в който са
включени легални правни структури и професионалисти, свързани с
определени криминални начинания. Много е трудно да се идентифицират
тези преплетени мрежи, ако не се анализират систематично и не се
извършват сериозни финансови разследвания.
Това прави проблема много сложен. Още повече, че криминалните
групировки действат чрез насилие и заплахи. Насилието е част от техния
бизнес.
Освен на насилието, организираната престъпност се подчинява на законите
на пазарната икономика – има търсене, има и предлагане. Групите от
България, които се занимават с трафик на жива плът – жени и деца – са
предимно останки от някогашните силови групировки, които намериха начин
за бърза и сигурна печалба. Те действат на групи между 3 и 15 човека,
като НСБОП официално води над 100 престъпни групи. Едва ли обаче някой
може точно да отчете замесените в тази престъпна индустрия. Много често
има покриване на трафиците между жени и емигранти – трасета, полицаи,
граничари са едни и същи. Често трафикираните са принудени да пренасят
наркотици и оръжие.
Докладът на Съвета на Европа за организираната престъпност сочи
Великобритания сред най-предпочитаните дестинации, най-много хора искат
да дойдат тук. Това означава, че и престъпността се чувства в известна
степен уютно в английските условия. Проект на POPPY е ангажирал мъже,
чрез които да разбере къде има салони, сауни, масажни клубове и
сексгидове в Интернет. Мъжете тръгнали след рекламите и открили 730
апартамента в Лондон, където се продава секс. Във всеки квартал в
английската столица има скрита проституция, сочи проучването. То е
категорично, че най-много такива места има в Уестминстър – централен
лондонски квартал, където се намират сградите на парламента.
Мъжете от проекта открили още - 164 агенции за ескорт, 182 телефонни
линии за секс, 66 клуба за еротични танци в скута и т.н. Това е само
едно от проучванията на POPPY и то отразява една малка част от
сексиндустрията и нейните форми. Полицията няма нито данни, нито
достатъчно ресурси, за да се намеси ефективно. Само един малък отдел с
ограничен щат се занимава със секстрафика. Дори трафикирани жени нямат
доверие да потърсят защита от полицията. Някои от момичетата, оказали
се сексробини, са дошли в Англия да намерят работа като детегледачки
или чистачки. Други от жените, които идват, знаят, че ще работят в
сексиндустрията, но нямат представа за условията. Те са смятали, че ще
могат сами да ги контролират. Немалко жени буквално са били отвлечени
против волята им.
Както става ясно от разказа на Анна и от историите на други момичета,
споделени пред служителите на POPPY Project, освен трафикиране през
границите, много често трафикантите подбират жертвите си от заведения и
улици във Великобритания. Момичетата разказват как са били въвлечени
във вътрешния трафик - една от най-типичните ситуации в Лондон е да
бъдат заговорени от момчета, които им разказват хубави неща, създават
контакт и след това те се оказват в сексиндустрията.
Карън Съмърсет от ЕСРАТ също смята, че обикновено се започва с някаква
любовна връзка. През миналата година специалистите от организацията се
натъкнали на случай, когато мъж-сводник се оженил за 16 годишно момиче
и още същия ден след тяхната сватба го изпратил в проституцията.
Най-новият доклад на POPPY от 2005 г. всъщност сочи бракът като нов
момент в привличането на жени за сексиндустрията. Акцията на POPPY
Project е разкрила агенция за уреждане на сватби между британски мъже и
жени от ОНД. А аз открих сред многото сайтове в Интернет, предлагащи
забавления с момичета в Лондон и такива, които използват умели уловки,
за да избегнат нарушенията на закона, предлагайки жени за брак.
“Срещнете се със стотици ориентирани към семеен живот жени”, пише на
английски език един от българските сайтове, предлагайки момичета. Друг
български сайт изтъква, че е фирма, която най-добре организира пътуване
до България. “Мъже от Европейския съюз, Северна Америка, Австралия и
Нова Зеландия, не ви трябват визи до България. Вие може да се върнете
бързо у дома с вашата лейди”, информира сайтът и агитира и българските
момичета, че не им трябват по този начин визи, за да пътуват до
Европейския съюз.
Има доказателства, че много жени, включени в трафик с цел брак, след
това са били експлоатирани, включително и сексуално. “Много от тези
жени не смеят да потърсят помощ, защото това означава да разкажат за
всичко, което им се е случило. По този начин те смятат, че ще бъдат
унижени. Особено, ако близките им научат. Ако една жена е тръгнала да
работи като чистачка, а е била принудена да продава сексуслуги, как би
се върнала в родината си, ако това се разчуе? Особено, ако е била
нелегално в чужбина и бъде депортирана от властите,” обяснява Наталия
Доукинс. Ами ако жената е напуснала страната, омъжвайки се легално, а
след това се е оказала в положението на сексробиня, принудена да
обслужва и приятелите на съпруга си или по-лошо – да осигурява доходи
като сексработничка? Такива жени най-често предпочитат да запазят
тайната си. Трафикираните обикновено нямат реална представа за
ситуацията в чуждата държава. Те не знаят кой може да им предостави
помощ - дори медицинска. Друг проблем е езиковата бариера. Не бива да
се подценява и страхът, който те изпитват от мъжете, които са ги
въвлекли в трафика и от положението, в което са поставени. Всички жени
страдат от различна форма на депресия, имат гинекологични проблеми, а
някои от тях - СПИН. Те са свидетелствали, че често клиентите настояват
за секс без презерватив. Повечето са със зависимост от наркотици, силни
лекарства или алкохол, които вземат, за да могат да правят доброволно
секс. Специалистите сравняват състоянието им с опустошението след война
или природно бедствие.
Изненадващо голям брой от тези жени преди изобщо да попаднат в
секстрафика, още като деца са били жертви на домашно или сексуално
насилие. Все пак не става въпрос за определен тип жени, които са лесно
нараними и податливи на насилие /това може да се случи на абсолютно
всеки/. Но това показва колко крехка и уязвима може да стане една жена,
след като е била насилвана.
Точна статистика за секстрафика няма, защото тя се базира единствено на
случаи, които са били разкрити. Добрата новина е, че в средата на 2005
година страните от ЕС ще започнат да хармонизират законите си за
трафика.
Мария
Мария приспива детето. Едва след това можем да поговорим. Работела като
сервитьорка в България, но финансовото й положение не било много добро.
Ето защо, когато неин познат й предложил възможност да започне работа в
4-звезден хотел в Англия или в друга държава, където набирали готвачи и
сервитьори, се съгласила. Човекът, към когото познатият й се обърнал за
уреждане на въпроса, гарантирал пред семейството на Мария, че тя ще
получи гражданство в чужбина и че няма да има никакви проблеми. Освен
това винаги можела да се върне, ако работата не й хареса. Изпратили
Мария сама, но до Валенсия, където трябвало да я чака някой. Чакали я
четирима, които я закарали не в хотел, а в апартамент и нагледно й
обяснили за какво е изпратена там. Мария нямала пари за връщане до
България. Казали й, че трябва да си ги изработи. Достатъчно било на
първо време да седи на бара и да пие чаши с клиенти.
В клуба видяла румънки, които били буквално пребивани от сутеньорите
си, за да им дават всичките си пари. Едно от момичетата на 19 години
било с изкуствено чене, защото му избили всичките зъби. Видяла бременни
българки, които продължавали да проституират. Една от българките
проституирала в осмия месец, защото сутеньорът не й позволявал да
прекъсне. Клиентите давали повече пари и казвали, че сексът с бременна
жена бил по-хубав.
Сутеньорите следели Мария – с кого говори, какво прави. После дошъл
първият клиент. Попитал я колко взема, защото колкото вземело момичето
от клиента, толкова трябвало да остави той и на клуба. Наричало се
плаца. “Ако даде 50 евро на момичето, трябва да даде още 50 евро и на
клуба. За чаша питие, ако те почерпи клиент, сумата е от 15 до 30 евро.
Тази сума също се дели наполовина с бара”, обяснява Мария. Така се
започнало. След това изпратили Мария в друг клуб. Казва, че момичетата
там били от България, Румъния и Парагвай. Изискванията към тях били
високи. Ако едно момиче занесе 200 евро на вечер, т.е. ако е обслужило
петима клиенти - това означава, че въобще не е работило. Имало
момичета, които били буквално обезобразени от редовните пребивания. От
побоищата лицето на едно от момичетата било изкривено като след мозъчен
удар. Момичето било непълнолетно и за да дойде, приятелят й извадил
пълномощно от майка й, която нищо не подозирала. Сутеньорите вадели по
над 5 хиляди евро от момиче на месец и трябвало да изпращат 80 % от
парите обратно по веригата в България. Те обаче често лъжели, че няма
работа и изпивали парите или купували с тях наркотици. Много от
момичетата без наркотици не можели да работят в този ад.
Изпратили Мария по реда в друг град. Там тя се запознала с клиент,
който й помогнал да избяга. Вярва, че той е бащата на детето й и иска
да заличи миналото от съзнанието си. Единствената й приятелка била
българка, избягала от сутеньора си преди две години. Тя обаче не смеела
да се върне в България. Понеже била непълнолетна, когато я трафикирали,
сутеньорът й правил фалшиви паспорти – първо италиански, а после
гръцки. Сега тя не смеела да направи опит за връщане от страх, че ще я
обявят за криминална. Срещнах се с Мария в България, където беше успяла
да се завърне. Тя ми се довери, точно преди аз да тръгна за Лондон.
Вярваше, че ще има сили да започне всичко отначало. Заедно с детето си.
Не всяко трафикирано момиче обаче има късмета на Мария да се отскубне
от престъпния октопод. Тони например е дошла в Лондон от България с
редовна бизнесвиза, но бизнесът се оказал предлагане на сексуслуги.
Живее в апартамент с още три момичета, сводника и брат му. Единият от
братята се запознал с нея в България. Държал се мило и тя се влюбила.
Един ден й казал, че има познати в Лондон с ресторанти и хотели и лесно
щял да намери работа. Уредил визата й и така пристигнали. Тук й прибрал
паспорта и я заплашил, че ако се оплаче в полицията, там ще я приберат
като незаконна. Водел я по адреси при клиенти и прибирал парите, като
непрекъснато я биел за подчинение. Веднъж Тони се оплакала в полицията.
Оттеглила показанията си под натиск. Сводниците я заплашили, че
познават родителите й в България и ще им навредят, ако не го направи.
Иска
да се измъкне, но все повече губи надежда. Намирам начин да й предам
координати на българските неправителствени организации, но тя казва, че
телефонът й се подслушва от трафикантите.
Други две момичета са в същата ситуация. Едното от тях успяло да избяга
от сводниците си, но тогава те са организирали отвличане на майка й и
са я принудили със сила да се обади по телефона и да каже на дъщеря си,
че ако тя не се върне, ще я убият. Голям е броят на момичета в чужбина
– изчезнали завинаги, пребити или умъртвени от сводник или клиент.
Адвокатът Стенли Адамс се опитва да помогне на трафикирани български
момичета. Той е най-търсеният от българите адвокат в Лондон, защото
знае български език. Разказва ни за таксиметров шофьор Любо от
България, който го качил на летището в София до столичния хотел
“Славянска беседа”. Обяснил му по пътя, че си е извадил бизнесвиза за
Великобритания. Попитал дали може да разчита на него като адвокат в
Лондон и взел координатите му. После му предложил проститутки в хотела,
но адвокатът отказал услугата. При следващото си пътуване до София
Стенли Адамс внимавал да не попадне отново на Любо. Той обаче сам го
открил, вече в Лондон. Казал, че и тук бизнесът му на пимп /сводник/
процъфтявал - имал жени, които работели за него. Искал да води дела
срещу клиенти, които вземали проститутки от него и после не му ги
връщали. Адамс му дал да разбере, че с такива дела не се занимава и
Любо му захлопнал телефона. Адвокатът се надява да е завинаги.
Инспекторът от полицията Дик Пауъл обяснява, че това, което полицаите
правят, е да посещават така наречените “бордеи” и да проверяват дали
няма там деца и жени, които не са щастливи и вършат това против волята
си. Прави уговорката, че са се срещали с много малко българи. Не
изключва възможността някои да са с гръцки или албански паспорти.
Според него секстрафикът в Лондон се управлява главно от албанци,
литовци и тайландци. Те имали групи в други градове и държави и
постоянно си прехвърляли жените. “Според международния закон и ООН,
действително става въпрос за трафик на хора, но тук в тази страна, тъй
като те са чужденци, не е това престъплението, за което задържаните ще
бъдат евентуално съдени. Един трафикант, ако бъде задържан тук, ще бъде
съден не като трафикант, а за това, че е контролирал проституция в тази
страна”, обясни инспектор Пауъл.
Той потвърди, че полицаите във Великобритания не задържат проститутки,
освен ако те не кажат, че са насилвани да правят това. Могат да
арестуват сводник, само ако има оплакване от жертва, че е
сексексплоатирана и ако това се докаже. Например, ако в един апартамент
има шест жени и сводник, но няма клиент – нямало доказателство, че
става въпрос за продаване на сексуслуга. През януари 2005 година
полицията в Лондон задържа албанският трафикант и сводник Ахмед Босня.
Това стана чрез постановка на журналисти от електронния сайт “News of
the world”, на които се оплакало трафикирано момиче. То казало, че има
много жени под 25 години, които са принудени насилствено да
проституират. Те не смеели да се обадят в полицията, защото пребивават
във Великобритания нелегално. Освен това Босня заплашвал, че ще убие
семействата им.
Албанецът е в Англия от пет години с фалшив гръцки паспорт на името на
Никос Кавукас. Имал много банкови сметки, но не парадирал с парите си,
не купувал скъпи коли, за да не привлича вниманието върху себе си.
Известен е сред престъпните среди с това, че внася жени от Албания,
много от тях – насилствено. От клиенти взема по 300 лири на час или
1000 лири на нощ. На 30–ти януари журналистите си поръчали пет момичета
за по 300 лири за парти в стая в хотел от веригата “Хилтън”. Албанецът
изпратил в хотела само едно от момичетата Луиз и то в по-късен час.
Поръчителите обаче го върнали с всичките пари, уговорени и за петте
момичета. Тогава албанецът сам се обадил и казал, че може да им достави
свежи момичета директно от Албания за по 10 хиляди лири едното. Това
било чисто предложение за продажба на жива плът. На следващата вечер
трафикантът Босня изпратил две от момичетата - Луиз и Джесика и отишъл
лично да прибере парите.
Обещал повече момичета за събота. Всичко това - разговорът с Босня,
заплащането на парите и разказът на Джесика са заснети от журналистите
със скрита камера. Джесика разказала, че идва в хотела, след като вече
е работила десет часа в Сохо. Обикновено обслужвала по 20 клиенти на
денонощие. Видеозаписът е предаден на полицията. Босня е задържан от
полицаите в съботната вечер с парите от сделката. Полицаите в Лондон
разполагат сега с всички необходими доказателства – клиенти, пари,
сводник-трафикант и разказ на момичета, подложени на сексуална
експлоатация.
В Англия задържането е за 24 часа. Но не и когато става въпрос за
емигрантски права. Тогава задържането е за неопределено време - докато
тече разследването. Сега правораздавателните органи би трябвало да си
свършат работата. Много често обаче, поради международния характер на
престъпленията, полицията в Лондон не се занимава с тях и ги предава на
международно ниво, сподели инспекторът от Метрополитен полис Дик Пауъл.
“Законите в Англия са за англичаните. За трафика трябва да бъдат
създадени международен отдел и закони, които да действат на
международно ниво”, категоричен е разследващият инспектор.
Специалистите от правителствения и неправителствения сектор са
категорични и за това, че е необходимо международно сътрудничество и
при разследването на трафика на хора. “Амнести интернешънъл” и
останалите неправителствени организации работят заедно с Европейския
съд за човешките права по съгласуването и приемането на Европейска
конвенция. Моментално това се превърна в политически проблем, тъй като
правителствата на страните, принадлежащи към Европейския съюз, са
особено притеснени да не би такава стъпка да се изтълкува като нов
начин повече хора от източноевропейски страни да потърсят убежище, да
идват за гражданство или за каквато и да било помощ в западните страни.
“Амнести интернешънъл” лобира за три конкретни мерки пред европейския
съд. Първата, която е най-важна, е трафикът да се разпознае като
престъпление срещу човешките права. Страните, които ще подпишат
конвенцията, ще бъдат задължени да предоставят помощ на жени, които са
се отървали от трафик – като подслон, медицинска помощ и др. “Това е
много важно да стане, защото в момента единствената помощ, която могат
да получат жените, е от благотворителни организации, а във
Великобритания има само една организация, която предоставя такава помощ
– POPPY”, коментира говорителката на организацията “Амнести
интернешънъл” Сара Грийн.
Второто изискване пред европейския съд е - гарантиран минимален период
от 60 дни, в който жертвата да има право да остане в страната, без да
бъде депортирана и да не се налага непременно да свидетелства. Защото
едно от условията, за да бъде подпомогната жена в POPPY-проекта, е тя
да се съгласи да свидетелства на полицията. Много са сега случаите, при
които жени, отървали се от трафикиране, моментално биват депортирани.
След като се върнат в страната, откъдето са били трафикирани, обаче, те
отново попадат в ръцете на трафиканти. Тези жени са в голяма опасност в
страните, откъдето идват, ето защо третото изискване на
неправителствения сектор към европейския съд е - временно гражданство
за шест месеца за такива жени с право това временно гражданство да се
подновява периодично. През януари 2005 година Асамблеята на Съвета на
Европа взема окончателно решение как да изглежда бъдещата конвенция. От
май нататък 45 държави, сред които и България, ще бъдат канени да
подпишат конвенцията, но няма гаранции в какъв срок ще приключи
процесът. Защото повечето правителства лобират да се намалят тези
изисквания, а някои – въобще не са склонни да подпишат. Това е още едно
доказателство за нарушаването на човешките права и в днешно време.
Защото в основния документ за човешките права – Хартата за правата на
човека, която съществува от 1948 година, е записано, че всяко човешко
същество има право на работа, свободно движение, свобода на словото.
Ако тези права са отказани в някоя страна, то тогава човек трябва да
има правото да отиде и да ги потърси в друга страна, която реално
зачита човешките права.
“Хората, от които зависят такива решения като даването право на една
жена да остане във Великобритания, са служители от различните нива на
съдебната система. Те знаят много добре всички проблеми за емиграцията,
за хора, които по икономически или политически причини се опитват да
останат, но не могат да осъзнаят какво е секстрафикът – това от тяхна
страна е едно абсолютно невежество по въпроса. Затова не може да се
вземе информирано решение”, смята Сара Грийн.
Цялата система във Великобритания е много противоречива. Правителството
се опитва да стесни условията и възможностите за хора, които биха могли
да кандидатстват за убежище до такава степен, че даже има предложение
емигрантите да не влизат въобще в Англия, а още в чужбина да подават
документи. Както всъщност това вече стана в България.
“Цялата европейска система е със страхотни дефекти и хората, които са в
трафика, особено много страдат от това, тъй като тя не е създадена за
такива случаи, това е все пак нов феномен. Тепърва системата трябва да
бъде направена по нова кройка”, категорична е Сара Грийн .
По мое настояване “Амнести интернешънъл” се ангажира със случая с
българското момиче Анна.
П.П. Имената на Анна, Мария и Тони не са истински от
съображения за сигурност на момичетата. Те без съмнение ще се превърнат
в прецедент. Докато аз пишех за тях, си мислех за Мария и Анна от
стихосбирката на една от големите български поетеси Елисавета Багряна -
“Вечната и святата”. Като студенти в университета сравнявахме героините
й с Дева Мария – святата, дала живот на Исус Христос и Анна Каренина –
грешната от романа на Лев Толстой. Така ние трябваше да повярваме, че
жената е свята и грешна, но тя винаги олицетворява любовта и дава ново
начало на живота. И все едно Мария или Анна е - този неин ореол трябва
да бъде запазен, с цената на всичко...
Румяна Емануилиду
Само в квартал Сохо са известни 75 публични дома, където има и българки, сочат официалните данни на полицията в Лондон
